“Моята Еразъм история” е инициатива на отдел “Международно сътрудничество”, с която целим да популяризираме програма “Еразъм+” и да насърчим бъдещото участие на студенти в нея. Тук може да намерите историите и впечатленията на нашите студенти, участвали в Програмата и осъществили мобилност в страни извън ЕС.
Андриана Хишам Хамас, студентка в магистърска програма „Преводач-редактор с профил арабски език“, СУ „Св. Климент Охридски“
Мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+, КД 107
Приемащ университет: Училище за преводи „Крал Фахд“ към Университет Абделмалек Есаади (مدرسة الملك فهد العليا للترجمة جزء من جامعة عبدالمالك السعدي), Танжер, Мароко
Период на мобилността: 24.09.2019 – 18.01.2020 г.
Пристигнах в Танжер в края на септември 2019 г. Естествено, бях правила предварителни проучвания за мястото, където щях да уча. Скоро обаче се оказа, че всичките ми очаквания ще бъдат надхвърлени. Преводаческата школа „Крал Фахд“, част от университета Абделмалек Ессаади, е място, което не само предоставя възможност за успешна реализация на своите възпитаници, но и допринася за разгръщането на техния творчески потенциал в областта на превода, лингвистиката и литературата.
Предметите, които изучавам тук, включват арабски и английски език (фокусът на занятията е неизменно свързан с практиката – езиковите умения като средство за създаване на качествени текстове, които да отговарят на международните стандарти) и няколко вида превод (на публицистични текстове, на търговски договори и документи от областта на правото, на хуманитарна литература).
Освен задължителните модули, школата предлага и занятия, които допринасят за усвояването на техники и стратегии за компютърно подпомогнат превод (SDL Trados Studio). Часовете по консекутивен и синхронен превод пък се провеждат в напълно оборудвани за целта зали, като така студентите имат шанса да се запознаят с реалните условия на работа.
Без никакво колебание бих препоръчала на колегите си с интереси в сферата на превода да кандидатстват в рамките на същата програма в бъдеще. Подобно преживяване ще има ключово значение не само за усъвършенстване на професионалните им умения, но и за задълбочаване на познанията им за арабския език и култура.
Преводаческата школа
Град Тетуан, известен още и като “Белият гълъб”
Един от централните площади в Танжер
Из уличките на Шефшауен
Максим Тихолов, докторант по Реторика, СУ „Св.Климент Охридски“
Мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+, КД 107
Приемащ университет: Университетът Ханкук за чужди езици (Hankuk University of Foreign Studies), Сеул, Южна Корея
Период на мобилността: 23.02.2017 – 24.05.2017
Програма Еразъм+ за мобилност, в която СУ „Св. Климент Охридски“ ми предостави възможност да участвам, беше една от най-значимите възможности за придобиване на международен академичен опит в живота ми досега.
Подготовката за заминаването и пристигането ми в Сеул, столицата на Южна Корея, отне няколко месеца. Административно всичко беше много добре организирано от Mеждународен отдел и подготовката за посещението премина безпроблемно. Вълнението ми беше много голямо, защото, въпреки че имах очаквания за богато и многоцветно преживяване, тези очаквания се оказаха далеч от реалността, в която попаднах. Когато пристигнах, бързо разбрах, че животът в Сеул е много по-хубав от всичко, което можех да си представя предварително.Преживяването в Южна Корея беше най-пълноценният опит в целия ми живот и трудно мога да опиша впечатленията, които натрупах за тези три месеца престой там. Като цяло академичната атмосфера беше на много високо ниво, което проличаваше, от една страна, от качеството на обучение и възможностите за допълнителни занимания в кампуса на университета, от друга страна – от развитите комуникационни и информационни технологии, включващи изцяло електронна платформа, обслужваща всички дейности на студентите и администрацията, и от трета – от базата, инфраструктурата и поддръжката на сградния фонд на университета. Впечатление ми направи също така съществуването на клубове по интереси и специално създадената организация за интеграция на чуждестранните студенти.
Важни за академичното ми развитие бяха курсовете по лингвистика, реторика и философия на езика, водени от преподаватели, дипломирани във водещи университети в Америка и Азия. Темата на дисертацията ми – „Управление на впечатлението в политическата Реторика“, беше приветствана от професорите в Университета Ханкук за чужди езици (HANKUK University of Foreign Studies), които ме насочиха към източници и методи за изследване на тази проблематика. В библиотеката имах достъп до ценни за оформянето на теоретичната рамка на моето изследване ресурси. Важно за изследването ми беше интервюто, което направих с проф. Денис Морган – водещ професор по публична реч, уважаван международен преподавал в сферата на приложната лингвистика и езикознанието с множество публикации близки до полето на изследването ми.
Еразъм+ е образователно и развиващо личността на човека житейско приключение, позволяващо на младите студенти да преживеят житейския опит и образование в чужда култура и да усетят предимствата на мултикултурната среда. Програмата, според мен, дава шанс за промяна на личния светоглед, оценяващ и възприемащ различията между народите и техните разбирания.
Мога да обобщя, че през периода на моята докторантура в СУ „Св. Климент Охридски“ това е най-ценният образователен проект, в който съм участвал.
Владислав Петков, докторант по Културна антропология, СУ „Св.Климент Охридски“
Мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+, КД 107
Приемащ университет: Университетът в Гуадалахара (Universidad de Guadalajara), Гуадалахара, Мексико
Период на мобилността: 15.09.2018 – 14.12.2018
Като част от докторантската ми програма „Културна антропология“ имах огромното удоволствие да се възползвам от възможността за мобилност със страни извън Европейския съюз, които Софийски университет предлага чрез програмата „Еразъм+“. Прекарах три изключително интересни и полезни месеца в Университета в Гуадалахара (Universidad de Guadalajara), Мексико, в края на 2018 г.
Основната ми мотивация за провеждането на такава мобилност беше желанието ми за качествено академично развитие в рамките на моята докторантура, която е насочена към изследването на културата за популистки цели. Мобилността ми в Гуадалахара ми даде две различни, но свързани измерения – от една страна, възможността за достъп до нова академична среда; от друга – достъп до нова теренна среда за изследване.
Като всяка мобилност с цел обучение и тази дава възможност за ново мрежуване, контакти и достъп до академични ресурси. В този смисъл Университетът в Гуадалахара ми предложи множество възможности, отговарящи на моя научен профил и нужди. С любезно отношение бях посрещнат както от преподаватели, които отговаряха за научните ми интереси, така и от университетската администрация, която ме държеше в течение за докторантски и магистърски курсове, семинари, събития и други възможности в рамките на моя престой. Университетът в Гуадалахара, представляващ мащабна университетска мрежа, чрез своя Център за социални и хуманитарни науки, се оказа много подходящо място за научните ми интереси. Наред с възможността да посетя редица курсове и семинари, беше ми предоставен достъп както до специализираната библиотека по политически научи, така и до основната библиотека на Центъра за социални и хуманитарни науки.
Като антрополог намирам възможността за теренни изследвания в чужда среда за особено важна част от академичното ми израстване. Макар изследването ми да е насочено към българска среда, мобилността ми в Мексико ми позволи да следя и изследвам множество събития и процеси, свързани с дисертацията ми: основно в Гуадалахара, но също в Мексико Сити, Морелия, Пуерто Байарта. Тази ценна теренна работа с фокус върху празници и празничност (много често политизирани културни практики), ми даде важна перспектива за локалните ми изследвания в България. Периодът на мобилността ми съвпадна със смяната на властта в Мексико и изборът на нов президент, поради което имах възможност да наблюдавам популистка реторика и затвърждаване на властови позиции в нова политическа обстановка.
Административната страна на мобилността беше изключително улеснена заради помощта и подкрепата на международните отдели и на Софийски университет, и на Университета в Гуадалахара. Основно предизвикателство са миграционните въпроси (виза, разрешение за оставане), но те бяха превъзмогнати благодарение на добра комуникация и отзивчивост от страна и на двата университета. Университетът в Гуадалахара има правен отдел, който много умело управлява процеса по издаване на разрешение за оставане в Мексико.
Потапянето в нова култура развива редица културни и междукултурни компетенции, полезни както за развитието ми като културен антрополог, така и за личностното ми развитие. В този смисъл Гуадалахара не разочарова – това е пъстър, многолик и свободомислещ град, предлагащ най-различни видове културни преживявания. Въпреки многократните предупреждения, свързани с безопасността, които получавах от мексиканските си приятели, за тримесечния си престой не е имало момент, в който да се чувствам застрашен. Английският не е широкоразпространен в града (макар в университетска среда да е много популярен), което ми даде възможност да доразвия езиковите си компетенции по испански.
Накрая, вярвам, че участието ми в тази програма за мобилност, ме причисли към една общност от местни и чуждестранни студенти и изследователи, които се възползват от възможността за учене в нови културни контексти – общност за споделяне, подкрепа и взаимопомощ.
Мила Станчева, докторант по Културна антропология, СУ „Св.Климент Охридски“
Мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+, КД 107
Приемащ университет: Университета в Сао Пауло (Universidade de São Paulo), Сао Пауло, Бразилия
Период на мобилността: 13.09.2018 – 12.12.2018
С посещението си в Бразилия имах възможност да разгледам изследователската си тема в съвсем различен контекст, което ми помогна да преосмисля и част от бъдещата си работа по дисертацията. Предимствата от това да промениш коренно средата си за определено време трудно могат да се опишат с думи, затова мога само да насърча всеки, който, дори и с леки колебания, обмисля подобно начинание.
Мобилността в Университета Сао Пауло в рамките на Еразъм+, особено в толкова отдалечено физически място, позволява създаването на мрежа от контакти, полезни не само по отношение на академичната дейност, но и без съмнение като извор на нови познания и приятелства. Чудесните хора, които срещнах – насред огромния кампус, на улицата и дори в магазина, са и най-ценната ми „придобивка“ от прекараното там време.
Сао Пауло е динамичен и разнообразен град, чийто живот може да бъде обвързан с най-различни и актуални изследователски теми и сам по себе си е прекрасен терен за изследване.
Максим Тихолов, докторант по Реторика към СУ „Св. Климент Охридски“
Мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+, КД 107
Приемащ университет: Университет за чужди езици в Гуанджоу (Guangdong University of Foreign Studies), Китай
Период на мобилността: 01.03.2018 – 31.05.2018
Еразъм+ програмата, в която участвах като докторант на СУ „Св. Климент Охридски“ през пролетта на 2018 г., беше истински тръмплин в академичната ми кариера и най-ключовият принос за личностното ми израстване.
През периода на докторантурата ми по Публична реч към катедра Реторика имах възможността да участвам два пъти в обмен по Програма Еразъм+ в държави извън Европейския Съюз. Първата ми визита беше в Сеул, Ю. Корея, което беше незабравимо и изключително обогатяващо преживяване. Втората ми мобилност беше в Китай – в третия по големина мегаполис Гуанджоу, който и до ден днешен е част от мислите и плановете ми за бъдещето.
Китай е място, което цял живот бях мечтал да посетя. Два месеца и половина след избирането ми за мобилност кацнах в свръхмодерния китайски град Гуанджоу и бях зашеметен. Сякаш бях направил пътуване във времето. Неописуемо развит град, с напълно различно излъчване от всичко, което съм виждал. Нямаше нищо общо нито с Ю. Корея нито с Япония, където бях през предходната година.
Впечатленията ми се трупаха мълниеносно, защото бях попаднал в най-развитата цивилизация в света. Когато пристигнах в кампуса на Университета за чужди езици в Гуанджоу, бях толкова очарован, че се питах дали това наистина е университет или е ботаническа градина. Университетът се намираше в подножието на една малка планина – Баюн, а самият кампус беше като тропическа гора с минаваща през него река. Никога не си бях представял толкова зелен и жив университет, пълен с множество растения, цветя, дръвчета. Мястото имаше всичко необходимо за пълноценен живот: огромен стадион, където всички спортуват всеки ден, голяма и богата библиотека, зали за танци, зали за споделено учене, прекрасни трапезарии за хранене с разнообразна евтина храна за студентите. Възхитен съм от нивото на обща култура и знания на моите състуденти, както и от постоянната им ангажираност с хобита, спортове, художествени изкуства.
Административно в Китай нещата са по-сложни от повечето места, на които съм бил. Още с пристигането ми започна едномесечно приключение по легализация на престоя – местожителство, регистрации в имиграционните служби и т.н. Имаше полицейско присъствие навсякъде, което осигуряваше пълно спокойствие на мен и на останалите интернационални студенти.
В академично отношение бях много доволен, защото посещавах лекции по европейска политика и европейска култура при професор, специализирал в Университета в Харвард. Часовете бяха изключително интересни и полезни, основно заради погледа на Китай върху Европа, а проф. Уанг непрекъснато ни съветваше как да напредваме в академичната кариера и кои са онези теми и области, където имаме голям шанс да направим научен принос. За мен беше истинска чест да посещавам часовете на професора, както и да следя с внимание неговите истории за пътуванията му по света, включително посещенията му в нашия град София и СУ „Св. Климент Охридски“.
Полезна за моята дисертация беше работата ми в университетската библиотека и централната градска библиотека в центъра на Гуанджоу, където набавих важни ресурси по своята тема и преживях вълнението да съм в неописуемо богата 5-етажна библиотека с любопитни и много четящи хора и ресурси, които са събирани от хилядолетия.
В личен план успях да пътувам до известното красиво място Янгшуа и посетих интересния Хонгконг. Потопих се в живота на местните благодарение на близките ми приятели, които ме запознаха с традициите на пиенето на зелен чай, уменията за приготвяне на специален вид местна храна и тайните на лютите храни на Съчуан.
Спомените и знанията, които придобих, ми помогнаха да изградя различен поглед за възможностите на човек в живота. За мен Китай вече един от моите домове, тъй като създадох множество приятелства изградих безкрайно уважение към красивата природа и богатата култура на тази страна.
